Лозенски манастир

ЛОЗЕНСКИ МАНАСТИР "Възнесение Господне" или "Св. Спас" - разположен в близост до с. Долни Лозен, под вр. Половрак в Лозенската планина. Докъм първите десетилетия на XX в. манастирът е бил мъжки, а след 1930 г. до днешно време той вече е девически. Основан през XIII в. във времето на Второто българско царство, той е представлявал най-източната обител в създадения през XIII в. манастирски комплекс около София, известен като Малата Света гора. След превземането на София от османските войски през 1382 г. Л. м. е ограбен и разрушен. В този комплекс от манастири през епохата на XVI-XVII в. развиват дейността си книжовници и скриптори на Софийската книжовна школа. През XVII в. манастирът е възобновен, което е документирано в някои приписки, запазени в по-късни ръкописи - в Германския сборник със служби и жития на св. Иван Рилски и св. Йоаким Сарандапорски, изписани от ръката на граматик Никола през 1671 г. и в бележката на книжовника Роман Загорец, изписал през 1694 г. по времето на софийския митрополит кир Григорий един пролог за м. септември-февруари (НБКМ 167). В Боянския поменик (София, Музей "София" № 1), започнат от книжовника Йов Шишатовац през 1612 г. в Драгалевския манастир "Св. Богородица" (Витошка), са споменати имена на жители на с. Долни Лозен.

След участие на монасите от манастира във въстанически действия по време на австро-турската война през 1737 г., светата обител отново е опожарена. През 1821 г. Лозенският манастир е въздигнат отново, като е построена и сегашната църковна сграда. През 1847 г. храмът е изографисан със средствата на отец Кирияк от Враца,тогава игумен на манастира. През 1869 г. съборната църква отново е изографисана от Никола Образписов и зографите Христаки Захариев и Димитър Христов от Самоковската художествена школа. В стенописите са включени образите на св. братя Кирил и Методий, княз Борис I, св. Иван Рилски, св. Евтимий Търновски, Никола Нови Софийски, Георги Нови Софийски, Онуфрий Габровски, Константин Софийски, св. петка и св. Неделя. Сред иконите е запазено изображението на сръбския княз Владимир Дуклянски, съпруг на Косара, дъщерята на цар Самуил. През 1868 г. е изработен и ктиторски портрет на игумена отец Кирияк. Има сведения, че през Възраждането към манастира е съществувало и килийно училище. Манастирът е бил средище на националноосвободителните борби на българския народ, като в него е отсядал и Васил Левски.

Лит.: Ц о н е в, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София. Т. 1. София, 1910, с. 113-114; С т о j а т о в и ћ, Љ. Стари српски записиси и натписи. Књ. 4. Ср. Карловци, 1923, с. 217, № 7210; Х р и с т о в а, Б., Д. Караджова и А. Икономова. Български ръкописи от XI до XVIII век, запазени в България. Своден каталог. Т. 1. София, 1982, с. 177, № 474; Д и м и т р ов, Л. Манастирът "Св. Спас - Възнесение Господне", с. Долни Лозен. - Аспекти. Архитектура, мениджмънт, строителство. 1994, 7-8, с. 4-6.

Е. Узунова