Литературни и културни средища

ЛИТЕРАТУРНИ И КУЛТУРНИ СРЕДИЩА – центрове в Б-я и чужбина, в които се зараждат нови тенденции, формират се талантливи творци, моделира се обликът на бълг. нац. л-ра и култура. През Средновековието като Л. и к. с. се утвърждават Плиска, Преслав, Охрид, Търново, Видин, отделни манастири (Килифаревски, Лесновски, Зографски, Хилендарски). През периода на прехода от старобълг. към новобълг. л-ра и култура водеща роля продължават да играят манастири в Б-я и извън нея (Рилски, Хилендарски, Зографски), както и много градове и села – Котел, Жеравна, Тича, Тетевен, Самоков, София и др. В системата на общонац. духовен живот участват Л. и к. с. от Южна Тракия и Македония (Охрид, Солун, Одрин и др.) с добре устроените си у-ща, читалища, с различни културни институции, с изтъкнати представители на бълг. л-ра – Д. и К. Миладинови, Гр. Пърличев, Й. х. К. – Джинот, К. Шапкарев и др. Стимулираща роля за разцвета на бълг. л-ра и култура имат Л. и к. с. в чужбина. Формирането на конкретен център е в зависимост от актуалните проблеми, които стоят пред бълг. общество през определен период. През 20-те г. на XIX в. бълг. интелектуалци в Брашов (П. Берон, Ив. Селимински, В. Ненович, Ан. Кипиловски) създават първото бълг. филол. д-во, обмислят план за издаване на кн., свързани с нов етап в бълг. у-ще – преминаване от килийно към светско образование. Те формират ядрото на първото бълг. лит. поколение (вж. Литературни поколения). От 40-те г. във връзка с църковната борба и задачите, които трябва да осъществи бълг. интелигенция, Цариград, в който живеят ок. 50 000 българи, става най-крупното Л. и к. с. в Осм. империя. То продължава водещата си роля до края на 60-те г., когато приключва борбата за независима бълг. църква. В него творят видни писатели и общественици – П. Р. Славейков, Др. Цанков, М. Балабанов, Т. Бурмов и др., редактори на вестници и сп., ръководители и участници в различни обществени и културни д-ва. Паралелно с Цариград, във връзка с преориентацията на бълг. духовен живот от Гърция към Русия, от нач. на 40-те г. Одеса става първото бълг. Л. и к. с. в Русия, в което се изгражда част от елита на втората лит. генерация. В различни учебни заведения учат Н. Геров, Д. Чинтулов, В. Друмев, Хр. Ботев, З. Княжески и др. През 40-те г. се създава Одеският литературен кръг, през 60-те г. – Книжовно общество. През 50-те г. привлекателен център за българите е и Москва. Те постъпват в семинарии, в различни светски у-ща, в Московския ун-т, създават д-во „Братски труд“, сътрудничат на рус. пер. печат, включват се в нелегални рев. кръжоци. Много от тях (Л. Каравелов, М. Дринов, Н. Бончев, Р. Жинзифов, К. Миладинов) се утвърждават като видни писатели, журналисти, фолклористи, учени. Организираното нац.-осв. движение от 70-те г. утвърждава Букурещ като бълг. рев. и духовен център. В него работят Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев, учреден е БРЦК, дадена е нова насока на бълг. л-ра, култура, наука. В Букурещ се изгражда ядрото на третата бълг. лит. генерация. Между Л. и к. с. се открояват Винга, Алвинц (Банат). В тях българите католици продължават да се чувстват свързани с културата и л-рата на Б-я, имат свой принос в нейния духовен живот (вж. Католическа книжнина). С влог в бълг. нац. култура са и българите, творили в Смирна, Нови Сад, в големи европ. центрове като Прага, Виена и др. В Л. и к. с., създадени по различно време и в различни страни, се разработват нови проблеми, създават се нови жанрови форми. Те се намират в специфични връзки със страната домакин. Понякога в тях преобладава общественият, в други случаи – творческият афинитет. Докато центровете на българите католици в Банат са ориентирани към духовните образци на Зап. Европа, останалите бълг. Л. и к. с. в чужбина са под силното въздействие на рус. лит. и обществена мисъл. Това е резултат от засилилото се рус. влияние от 40-те г., от ролята на големия брой рус. възпитаници. Нац. своеобразие на Л. и к. с. в чужбина зависи от това, доколко бълг. интелигенция там е съхранила нац. си съзнание, по какъв начин е свързана с нац. общност, с региона, където е родена и възпитана. 

Лит. Т и т о р о в, Й. Българите в Бесарабия. С., 1903. Д я к о в и ч, В. Българите в Бесарабия. С., 1930. Д и н е к о в, П. 1. Средища на българската култура преди Освобождението. – Бълг. реч, 1936, № 2; 2. Книжовни средища в средновековна България. – Истор. преглед, 1947. № 4 и 5. И в а н о в, К. Българите в Бесарабия. – Просвета, 1938, № 4. Б о б ч е в, С. С. Бесарабия и тамошните български колонисти. – Слав. вести, № 50, 1940/1941. В е л и к и, К. Ролята на българската емиграция в Румъния за културното възраждане на българите през периода 1800 – 1840. – В: Славянска филология. 5. С., 1963. Н е ш е в, Г. Български довъзрожденски културно-народностни селища. С., 1977. Р а д к о в а, Р. Просветни центрове за българите през Възраждането вън от пределите на страната. – В: България в света от древността до наши дни. Т. 1. С., 1979. Д р а г о в а, Н. Културни центрове на българите през XVIII и началото на XIX век. – В: Studia Balcanica. 15. Балкански културни взаимоотношения. С., 1980. Ж е ч е в, Н. Българските емигрантски центрове в Румъния и културно-националното възраждане на българския народ. – В: Българската нация през Възраждането. С., 1980. К о л а р о в, И. Пътуване из книжовните средища на Възраждането. С., 1983. Л е к о в, Д. Български възрожденски литературни и културни средища в чужбина. Проблеми, представители, прояви. С., 1999 г. 

Д. Леков