ЛАЗАРОВ, Манол (ок. 1825, София–1881, София) – учител, поет, книжовник. Начално образование получава в София при Захарий Круша. Учителства в Етрополе (1842–49), Ловеч (1849–58, 1863–70: до 1852 учителства сам, а след 1853 има помощници, наричани малки даскали; като главен учител прави редица реформи в Горнокрайското училище, при него се учат момчета и момичета), София (1860–63, 1870–71), Брезник (1872–78). Като учител в Ловеч се включва в местния революционен комитет, дейността му продължава и в София, но прекъсва със смъртта на Левски. Публикува стихове в „Цариградски вестник”, „Българска гусла” и „Вечен календар”. Подписва се с псевдонимите Един шоп от Лилин планина, Един шоп от Витош планина, Манол Софиянец. Издава „Разна любовна песнопевка”, която съдържа и произведения от Петко Р. Славейков, Никола Чалъков, Никола Катранов, Йоаким Груев, Кръстьо Пишурка, Тодор Н. Шишков, Добри Чинтулов и др., български и турски песни. Стиховете му са предимно лирични, показват добро познаване на силаботоническата стихотворна техника, Л. въвежда и побългарени митологични образи. Стиховете му са изпълнявани като песни и се радват на голяма популярност. Организира постановка на „Райна княгиня“ в София (1881), но умира преди премиерата. На надгробния му камък е изписан неговият стих „На смерт ще пойда, но пак ще си дойда! М.Л.С.” Превежда от гръцки една богослужебна книга. НБКМ – БИА, ф. 110.
Съч. Разна любовна песнопевка. Събрал Г. М. Л. софиянец, а издал Пенчо Радов, карлов. книгопродавец. Белград, в Княжеско-сърбската книгопечятня, 1858.
Наставление за вярата от святаго Генадия, патриарха константинополскаг. Издава ся от н. боголюбие св. Ловчанския епископ г. г. Илариона (за в дар на българските училища). Превел Мануил Лазаров (софиянец). Русчук, в печятницата на Дунавската област, 1866.
Лит. Г е о р г и е в, М. Софийският учител Манол Лазаров. – Софийски общински вестник, 1916, № 71. Д о р о с и е в, Л. Нашите класни, средни и специални училища преди Освобождението. – В: Материали за изучаване на учебното дело в България. Кн. 1. С., 1925, с. 63. А. И. (Ат. Иширков). Даскал Манол Лазаров. – В: Ловеч и ловчанско. С., 1931, кн. 3, с. 111. Д и н е к о в, П. 1. София през ХІХ век до Освобождението на България. С. 1937, с. 239; 2. Един софийски стихотворец (Манол Лазаров). – Сердика, 1941, № 2–3, 77–80. Й о н к о в, Х. Манол Лазаров. – В: Радетели за просвета и книжнина. С., 1986, 220-223. М а к с и м, Скопски и Пловдивски митрополит. Автобиография. Спомени. С., 1993, с. 14.
Н. Капралова
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката