Кънчев, поп Минчо (М. К. Стоянов)

КЪНЧЕВ, поп Минчо (М. К. Стоянов) (6. VIII. 1836, с. Арабаджиево, дн. Коларово, Старозагорско - 2. Х. 1904, с. Арабаджиево, Старозагорско) - книжовник, учител. Учи в родното си село и в старозагорското у-ще “Св. Никола”, където е съученик на В. Левски. Учител в с. Арабаджиево (18 ян. 1856 - 15 апр. 1862). На 1 юли. 1862 е ръкоположен за свещеник. Негова е заслугата за построяването на църквата “Св. Георги” (1860) и у-щето (1867) в селото, както и за организирането и поддържането на дейността на земеделско търговско д-во, овчарско благотворително д-во и земеделско благотворително д-во; за създаването на читалище и неделно у-ще. През 1871 е ревизор на у-щата в старозагорска околия и под това прикритие създава рев. к-ти, като същевременно урежда у-щата и църквите в 52 селища. Председател на рев. к-т в Арабаджиево. Близък съратник на В. Левски, Ат. Узунов и К. Ганчев. След разкриването на Хасковското съзаклятие е заточен в Диарбекир (1873 - 78). След Освобождението участва дейно в обществения живот на родното си място като постоянен инспектор по учебното дело и член на Окръжния съд в Стара Загора. 
Голямата му заслуга като книжовник е ръкописът “Видрица”, наричан от някои “поп Минчов сборник” – кн. за живота на българите под тур. иго, летопис на възрожд. епоха и своеобразна родова хроника, подробна автобиография, допълнена с легенди, предания, спомени, писма, пътеписи, нар. песни и обичаи. В ОДА - Ст. Загора, ф. 65к се съхранява друг негов ръкопис, представляващ препис от 1901 на спомените, писани в Диарбекир, но в по-съкратен вариант. НБКМ - БИА, ф. 382 (поп М. Кънчев). 

Съч. Видрица. 1700 г. Списъци, писма, турски варварщини, български опачини. Диарбекирските тъмници. Заточените българи. Капъджибашиските бабаити: Гяур Алия, Имуртазата, с турска кръв Слав кея и Арап Мерджан. Трите моми. Част от стари войводи. Предаванието и обесюванието на В. Левски. Хасковското приключение и част от биографията ми, описал и преписал свещеник Минчо Войвода в Диарбекирските зандани през 1873, 74, 75, 76 и 77 и част от 1878 г., кога бил на вечно заточение. После в с. Арабаджиево, Старозагорска околия, до 1901, 902, 903, I-й. Същий. С., 1983, 1985.

Лит. К а р а к о с т о в, Ст. Диарбекирски заточеници. Героични сенки, Биогр. скици, писма и дневници. С., 1946. Ж е ч е в, Н. Из кореспонденцията на българските политически затворници и заточеници от 60-те и 70-те години на ХIХ век – Изв. на ДА, 1963, № 7, с. 259. К ъ н е в, Н. Диарбекирските спомени на поп Минчо Кънчев от с. Коларово, Старозагорско – Изв. на ДА, 1975, № 30, с. 105 - 124. А л е к с а н д р о в, Н. Участие на духовници от Старозагорската епархия в подготовката и провеждането на Старозагорското въстание 1875 - В: Сб. Априлското въстание и българската православна църква. С., 1977, с. 19, 274 - 275. Протоколи от съдебния процес срещу Ат. Узунов. С., 1985, с. 134. 
                            
Н. Капралова