Косилков, Леополд Иванов

КОСИЛКОВ, Леополд Иванов (10.IV.1850, Винга, дн. в Румъния – 30.I.1940, Винга) – учител, просветител и журналист. Син на Иван Косилков. Основно образование получава във Винга, завършва гимназия в Сегед и педагогическо училище във Вършац (1868). Учител в родния си град (1868–1913).

Един от основателите и активен деец на „Винганско учителско дружество”, създадено с цел да постави основата на писменост на банатски бълг. литературен език, който да има собствен правопис. Така се появяват първите учебници на бълг. език, основани на банатския му диалект, и на първите издания: книги, брошури, вестници, алманаси (годишни календари), преводи. За потребностите на богослужението К. издава (съвместно с Р. Каук) „Evangjeljite za sate nedeli praznici prez gudinata” (“Евангелия за всички неделни празници през годината“) (1876). Издава учебници като „Пучелницата“ – буквар за начинаещи (1880, 1889), „Вежбаницата“ – буквар за напреднали (1881, 1889) и „Читанката“ (1881), публикува „История на маджарската държава“ (1891). Отпечатва полезни за банатските българи книжки: „Най-потребното знание за новата метрическа система“, „Голям катехизис за учениците“, „Спомен от Париж“, „Българските права и длъжности“, „За свилените буби“, „За здравето на човека“, „Помен за затемелването на вингаската нова църква“, „Упътване как да си нареди времето земеделеца“. Основател и издател на важни периодични издания – „Български дневник или календар“ (1877–93) има голям успех сред банатските българи. Оформен като книжки от 80 до 120 страници, съдържа различни поучителни текстове, описание на заселването на българите в Банат, народни песни, сведения за земеделието, проза в стихове от К. и негови сънародници. През 1881 К. започва да издава „Винганска нарудна нувала“ – „български вестник“, който излиза 2 пъти месечно в тираж от 500 бройки през първата година. Подновява го през 1885 с материали и на унг. език, който заема все по-голямо място. Изданието е замислено като общински вестник на Винга, но в действителност е „български обществено-литературен орган“, който се стреми да повдига патриотичния дух и националното самочувствие. Публикува история на Унгария, география на Арадския край,  превежда около 70 стихотворения на Шандор Петьофи (1823-1849), написва „История на банатските българи (1937)“. В националната библиотека в Будапеща се съхранява фонд „Косилков”, който отразява цялата дейност на Косилкови – баща и син. Успява да създаде дори триезичен речник на нем., унг. и бълг. език. Забележителен факт е, че усилията му към книжовността на банатските българи са оценени и извън пределите на Банат – по време на световното изложение за педагогическа литература в Париж през 1889. К. получава сребърен медал за създадения от него буквар, както и за книгите, подпомагащи земеделската дейност. За всичко извършено от него К. е наречен от банатските българи „нашият отец Паисий“.

Лит. Д и н ч е в, Х. Дялото на Леополд Косилков. – Нация и политика, 1940, № 2–3. П е н а к о в, И. Един голям учител, апостол и будител на банатските българи. – Отец Паисий, 1940, № 3. Т е л б и з о в, К. Починал е Леополд Косилков, най-видимият представител на банатските българи. – Днес и утре, 20 март 1940. Т о д е в, И. (съст). Кой кой е сред българите XV–XVIII в. С., 2000, с. 144.

Д. Господинов