КОВАЧЕВ (Царски), Петър (Peter Fabri Imperial) (oк. 1720–96). Роден в Пловдив. Образование получава в Илирийския колеж в северноиталианския гр. Лорето. Работи като мисионер сред българокатолиците в Пловдив и Пловдивско. Между 1775–96 изпълнява длъжността софийско-пловдивски викарий. Умира в Пловдив.
Българокатолически книжовник, преводач и съставител на сборници с черковно-учително съдържание за нуждите на българо-католиците. Книжовната му дейност не е достатъчно проучена. Има сведения за пет ръкописни сборника, съставени от него, три от които са датирани – 1773, 1779 и 1780. Представа за съдържанието на тези сборници дава ръкописът от 1780, № 779 от ръкописния фонд на Нар. библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. В него са включени кратко съдържание на събитията от Стария и Новия завет, 11 духовни песни, съвети към готвещия се за изповед, духовни размисли за седемте дни на седмицата и 59 пророчества, извлечени от Библията. В предговора към читателите на сборника К. съобщава, че седем месеца се трудил да преведе книгата от италиански на български език. Ковачев пише сборниците си с латиница на говорим български език, в който се появяват и турцизми. Сборниците не са издавани. Фрагменти от тях са обнародвани от Б. Цонев.
Лит.: Б. Ц о н е в. 1. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. II. 1923. с. 469–474. 2. Един павликянски ръкопис от втората половина на XVIII в. – Год. Соф. ун-т, Истор.-филол. ф-т, XXV, 1929, с. 3–64; Ив. Б о г д а н о в. 1. Българската литература в дати и характеристики. 1966, с. 124, 151, 152, 153, 159. 2. Кратка история на българската литература. Ч. I. 1969. с. 181.
Институт за литература 
КИННПОР 
Българска академия на науките 
Министерство на образованието и науката