КАЗАНЛЪК

Казанлък – град в Централна България. Известен като градът на розата, защото е единственото място в България, където вирее розовата роза, от която се правят парфюми и редица други продукти. В града са открити редица археологически находки от времето на траките, между тях най-известна е маската на тракийския владетел Севт III.

Етимологията на името на града не е твърдо установена. Един от най-ранните краеведи на К. Юрдан Стателов смята, че името „Казанлък“ идва от „прочута ливада“. Много разпространена е легенда, която има редица варианти, в която името се извежда от „бели момичета“ (акчъ къзанлък). По време на завладяването на българските земи турска орда минава през земите на днешния град и среща жени и момичета в бяло и така се смята, че е дошло името на града.

В началото на 19. век се развиват редица занаяти като кожарство, земеделие, скотовъдство, пчеларство, звънчарство, златарство, самарджийство, абаджийство и др.

Предполага се, че още в началото на 19. век казанлъчани са имали килийни училища. Запазени са писма, които дават сведения за казанлъшките чорбаджии, търсещи учител за града си през 1805 г. По време на Възраждането К. развива широка културна дейност. Даскал Тачо Мангата въвежда изучаването на Рибния буквар, а през 1835 г. е открито по инициатива на Васил Априлов първото светско училище. В него се е преподавало по взаимоучителната метода. Училището не е разполагало със собствена сграда, затова богатият търговец Христо Николаевич Кироглу дарява голяма сума за построяването на училище. Образованието продължава своето развитие и след Освобождението. На 1 септември 1883 г. е основано Казанлъшкото педагогическо училище. Неговата цел е била да подготвя учители за преподавателска дейност. Това училище по своята дейност е било единственото в Източна Румелия.

Две години, от 1888 до 1890 г. д-р Кръстев списва в Казанлък сп. „Критика“.

Най-известният учител в К. е Манол Стателов, като периодът на неговото преподаване бива наричан „даскал-Маноловото време“. След него в града учителства Филип Велев, който акцентира на гръцкото образование и прави превод на „Илиада“. Силно акцентира на ученето на чужди езици, като смята, че българите трябва да знаят следните езици: френски, за да се разбират с хората по света; турски, за да общуват с властта; гръцки, за да имат възможност да говорят с богати търговци; и български, за да общуват помежду си.

Малко по-късно се развива и девическото образование. През 1867 г. е основано първото класно девическо училище. През 1869 г. е открито и първото женско дружество под ръководството на г-жа Милева Барак. Първото женско дружество е основано след пламенната реч на учителката Рахила Д. Душанова (съпруга на Димитър Душанов), в която тя призовава за създаване на женско дружество. Още същия ден е взето решение за неговото основаване.

Навръх Коледа през 1870 г. е поставена пиесата „Геновева“. Същата постановка е била играна миналата година през 1869 г. в Габрово и реквизитите, костьомите и др. са били взети под наем от Габрово.

Един от ранните възрожденци, родени в село Енина, Казанлъшко, е Онуфрий Попович Хилендарец. Той преподава на български в родното си село и използва „Неделника“ на Софроний Врачански като учебник. Съставя молбата за изграждане на българска църква в Цариград, която по-късно е известна като Желязната църква.

Известен възрожденец, родом от К., е Иван Найденов. Освен че е редактор на вестниците „Право“ и „Напредък“, е и дописен член на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките. Той е един от първите възрожденци, които защитават идеята за основаване на българско висше училище. Борец за църковна независимост. След основаване на Българската екзархия работи като екзархийски капукехая. Бива заточен заедно с първия български екзарх Антим I и пише спомени за преживяванията си по време на заточението си.

Ученик в К. на Иван Найденов е д-р Христо Стамболски. Завършва Императорското медицинско училище. Особено ценен негов труд е изграждането на терминологията по анатомия на турски език, която се ползва и до днес. Заради участието си в освободителните борби бива заточен в Йемен, където изучава инфекцията дракункулоза, която се предизвиква от т.нар. йеменски червей. Това изследване му печели световна известност в медицинските среди.

Синът на споменатия учител Тачо Мангата е Димитър Душанов. Душанов побългарява комедията „Зла жена“. С нейната премиера в К. се поставя началото на тетралното изкуство в града. Побългарява също така и повестта на Кристоф Шмид „Вапсаните яйца“, прави превод и на „Илиада“ (това е първият пълен превод).

Първото читалище в К. е основано през 1860 г. и се нарича „Народно българско читалище“. Впоследствие неговата дейност постепенно замира и бива заменено от читалище „Просвещение“, основано през 1866 г. Синът на известния учител Манол Стателов, Юрдан Стателов, също става учител и основава през 1873 г. най-успешното читалище, което продължава своята дейност и след Освобождението под името „Искра“.

Редица казанлъчани развиват огромна дейност и извън пределите на отечеството. Такъв е Христо Ваклидов, който през 1862 година пристига в Браила. Там заедно с друг казанлъчанин – търговеца Стефан Расидеску, и други българи основават акционерно печатарско дружество „Гутенберг“. През 1864 г. печатницата е ликвидирана, като бива разделена между Расидеску и Добри Войников. Расидеску я мести в Букурещ и там той издава книгите на редица български възрожденци.

Лит. Георгиев, М. Из миналото на Искра и на учебното дело в Казанлък. Казанлък, 1907. Енчев-Видю, И. Изкуството в Казанлък. София: Казанлъшка дружба, 1929. Василева, Е. Казанлъчани-емигранти в Румъния и приносите им към българското книгопечатане. – Казанлък в миналото и днес. С., 1999, кн. 5. Грошкова, М. Създаване и първи стъпки на читалище „Искра“ и библиотека „Искра“. – Казанлък в миналото и днес. С., 1999, кн. 5. Пенев, П. Казанлъшкият край през Възраждането. С., 2005. Аретов, Н. Иван Найденов: За право и напредък. С., 2019.

Н. Желев